забъхтели

Речник на българския език

1. забъхтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

забъхтели е производна форма на забъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. забъхтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

забъхтели е производна форма на забъхтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).