забъхтела

Речник на българския език

1. забъхтела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забъхтела е производна форма на забъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. забъхтела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

забъхтела е производна форма на забъхтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).