забъхтел

Речник на българския език

1. забъхтел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забъхтел е производна форма на забъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забъхтел — мин. деят. несв. прич. м. р.

забъхтел е производна форма на забъхтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).