забързал

Речник на българския език

1. забързал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забързал е производна форма на забързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забързал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забързал е производна форма на забързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. забързал — мин. деят. св. прич. м. р.

забързал е производна форма на забързам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. забързал — мин. деят. несв. прич. м. р.

забързал е производна форма на забързам (мин. деят. несв. прич. м. р.).