забълнувал е

Речник на българския език

1. забълнувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забълнувал е е производна форма на забълнувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забълнувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забълнувал е е производна форма на забълнувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. забълнувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забълнувал е е производна форма на забълнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).