забълнувало

Речник на българския език

1. забълнувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забълнувало е производна форма на забълнувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. забълнувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забълнувало е производна форма на забълнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. забълнувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

забълнувало е производна форма на забълнувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. забълнувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

забълнувало е производна форма на забълнувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).