забучите

Речник на българския език

1. забучите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

забучите е производна форма на забуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. забучите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

забучите е производна форма на забуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).