забучил си

Речник на българския език

1. забучил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

забучил си е производна форма на забуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. забучил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

забучил си е производна форма на забуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).