забучил е

Речник на българския език

1. забучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забучил е е производна форма на забуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забучил е е производна форма на забуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).