забучат

Речник на българския език

1. забучат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

забучат е производна форма на забуча (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. забучат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

забучат е производна форма на забуча (сег. вр., 3 л., мн. ч.).