забута

Речник на българския език

1. забута — сег. вр., 3 л., ед. ч.

забута е производна форма на забутам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. забута — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

забута е производна форма на забутам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. забута — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

забута е производна форма на забутам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).