забулил е

Речник на българския език

1. забулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забулил е е производна форма на забуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забулил е е производна форма на забуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).