забръмчавал

Речник на българския език

1. забръмчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забръмчавал е производна форма на забръмчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забръмчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забръмчавал е производна форма на забръмчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. забръмчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

забръмчавал е производна форма на забръмчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. забръмчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

забръмчавал е производна форма на забръмчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).