забрулил съм

Речник на българския език

1. забрулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

забрулил съм е производна форма на забруля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. забрулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

забрулил съм е производна форма на забруля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).