забрулил е

Речник на българския език

1. забрулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забрулил е е производна форма на забруля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забрулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забрулил е е производна форма на забруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).