забрулили

Речник на българския език

1. забрулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

забрулили е производна форма на забруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. забрулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

забрулили е производна форма на забруля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).