забрулели

Речник на българския език

1. забрулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

забрулели е производна форма на забруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. забрулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

забрулели е производна форма на забруля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).