забранил съм

Речник на българския език

1. забранил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

забранил съм е производна форма на забраня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. забранил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

забранил съм е производна форма на забраня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).