забранил си

Речник на българския език

1. забранил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

забранил си е производна форма на забраня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. забранил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

забранил си е производна форма на забраня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).