забранило

Речник на българския език

1. забранило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забранило е производна форма на забраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. забранило — мин. деят. св. прич. ср. р.

забранило е производна форма на забраня (мин. деят. св. прич. ср. р.).