забранила

Речник на българския език

1. забранила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забранила е производна форма на забраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. забранила — мин. деят. св. прич. ж. р.

забранила е производна форма на забраня (мин. деят. св. прич. ж. р.).