забранил

Речник на българския език

1. забранил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забранил е производна форма на забраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забранил — мин. деят. св. прич. м. р.

забранил е производна форма на забраня (мин. деят. св. прич. м. р.).