заборил е

Речник на българския език

1. заборил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заборил е е производна форма на заборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заборил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заборил е е производна форма на заборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).