забоботел

Речник на българския език

1. забоботел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забоботел е производна форма на забоботя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забоботел — мин. деят. несв. прич. м. р.

забоботел е производна форма на забоботя (мин. деят. несв. прич. м. р.).