забляло

Речник на българския език

1. забляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забляло е производна форма на заблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. забляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

забляло е производна форма на заблея (мин. деят. св. прич. ср. р.).