заблял

Речник на българския език

1. заблял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заблял е производна форма на заблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заблял — мин. деят. св. прич. м. р.

заблял е производна форма на заблея (мин. деят. св. прич. м. р.).