заблудил е

Речник на българския език

1. заблудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заблудил е е производна форма на заблудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заблудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заблудил е е производна форма на заблудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).