заблудил
1.
заблудил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
заблудил
е производна форма
на заблудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
заблудил —
мин. деят. св. прич. м. р.
заблудил
е производна форма
на заблудя (мин. деят. св. прич. м. р.).