забликал

Речник на българския език

1. забликал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забликал е производна форма на забликам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забликал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забликал е производна форма на забликам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. забликал — мин. деят. св. прич. м. р.

забликал е производна форма на забликам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. забликал — мин. деят. несв. прич. м. р.

забликал е производна форма на забликам (мин. деят. несв. прич. м. р.).