заблажило

Речник на българския език

1. заблажило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заблажило е производна форма на заблажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заблажило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заблажило е производна форма на заблажа (мин. деят. св. прич. ср. р.).