забирах

Речник на българския език

1. забирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

забирах е производна форма на забирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. забирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

забирах е производна форма на забирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).