забира

Речник на българския език

1. забира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

забира е производна форма на забирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. забира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

забира е производна форма на забирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. забира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

забира е производна форма на забирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).