забелил си

Речник на българския език

1. забелил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

забелил си е производна форма на забеля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. забелил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

забелил си е производна форма на забеля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).