забелил е

Речник на българския език

1. забелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забелил е е производна форма на забеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забелил е е производна форма на забеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).