забелила

Речник на българския език

1. забелила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забелила е производна форма на забеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. забелила — мин. деят. св. прич. ж. р.

забелила е производна форма на забеля (мин. деят. св. прич. ж. р.).