забавило

Речник на българския език

1. забавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забавило е производна форма на забавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. забавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

забавило е производна форма на забавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).