забавила

Речник на българския език

1. забавила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забавила е производна форма на забавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. забавила — мин. деят. св. прич. ж. р.

забавила е производна форма на забавя (мин. деят. св. прич. ж. р.).