забавил

Речник на българския език

1. забавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забавил е производна форма на забавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забавил — мин. деят. св. прич. м. р.

забавил е производна форма на забавя (мин. деят. св. прич. м. р.).