жънете

Речник на българския език

1. жънете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

жънете е производна форма на жъна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. жънете — повелително наклонение, мн. ч.

жънете е производна форма на жъна (повелително наклонение, мн. ч.).