жълтял

Речник на българския език

1. жълтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

жълтял е производна форма на жълтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. жълтял — мин. деят. св. прич. м. р.

жълтял е производна форма на жълтея (мин. деят. св. прич. м. р.).