жълтя

Речник на българския език

1. жълтя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

жълтя е производна форма на жълтея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. жълтя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

жълтя е производна форма на жълтея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).