жулил е

Речник на българския език

1. жулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

жулил е е производна форма на жуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. жулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

жулил е е производна форма на жуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).