жулила

Речник на българския език

1. жулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

жулила е производна форма на жуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. жулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

жулила е производна форма на жуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).