жули

Речник на българския език

1. жули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

жули е производна форма на жуля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. жули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

жули е производна форма на жуля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. жули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

жули е производна форма на жуля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. жули — повелително наклонение, ед. ч.

жули е производна форма на жуля (повелително наклонение, ед. ч.).