жулели

Речник на българския език

1. жулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

жулели е производна форма на жуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. жулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

жулели е производна форма на жуля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).