жулела

Речник на българския език

1. жулела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

жулела е производна форма на жуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. жулела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

жулела е производна форма на жуля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).