жлътнел

Речник на българския език

1. жлътнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

жлътнел е производна форма на жлътна се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. жлътнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

жлътнел е производна форма на жлътна се (мин. деят. несв. прич. м. р.).