жилила

Речник на българския език

1. жилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

жилила е производна форма на жиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. жилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

жилила е производна форма на жиля (мин. деят. св. прич. ж. р.).