жилил

Речник на българския език

1. жилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

жилил е производна форма на жиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. жилил — мин. деят. св. прич. м. р.

жилил е производна форма на жиля (мин. деят. св. прич. м. р.).