желаел

Речник на българския език

1. желаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

желаел е производна форма на желая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. желаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

желаел е производна форма на желая (мин. деят. несв. прич. м. р.).